НИРД отново надолу спрямо БВП – още един успех на ВРЕДИТЕЛСТВОТО в сглобка. Научноизследователската и развойна дейност (НИРД) е ключов индикатор за технологичния и икономическия потенциал на една държава. Приложение 1 Данните на НСИ за 2024 г. показват, че интензивността на разходите спада до 0.77% от БВП – с 0.02 процентни пункта по-ниско от предходната година и цели 0.08 процентни спрямо дните на 2020 година, когато ни бяха изпозатворили иновативно по домовете ни и слагаха номерца с QR кодове като по затворите, защото си бяха “създали” пандемия.
Продължават да спадат средствата за НИРД спрямо БВП.
Ама защо му е на ВРЕДИТЕЛСТВОТО да развива иновации?
Сравнено с други водещи икономики, България остава три пъти под средното ниво на ЕС (2.26%) и над четири пъти под САЩ (3.43%) и Китай (2.69%). Лидери като Япония (3.7%) и Южна Корея (4.96%), да не споменаваме Израел с над 5% и данните показват, че устойчивите високи инвестиции в наука и технологии са основен двигател на иновациите и конкурентоспособността в съответните държави.
Десетократно по-малко за иновации
Докато страни като Германия, Австрия и Швеция надхвърлят 3% от БВП, България остава в групата на държавите с под 1%, заедно с Румъния и Малта.
Как сме в ЕС и колко е трагично при нас
Тази пропаст не е просто статистическа тя се отчита с фанфари от ВРЕДИТЕЛСТВОТО като успех и се отразява пряко върху способността на икономиката да генерира високотехнологични продукти, иновации и устойчив растеж.
Сравнителна таблица
Резултатът е ръст на БВП на база на увеличение на заплатите не на иновациите, което е свързано и с ръст на кредитите за тези заплати.
Каква е структурата на разходите за НИРД в България?
НСИ очертава ясна структура:
- Сектор „Предприятия“ доминира с 65.1% от общите разходи, което е положителен сигнал за активизация на бизнеса, но държавата липсва, защото това не е приоритет на ВРЕДИТЕЛСТВОТО.
- Държавното управление осигурява 27%, а висшето образование – едва 7.4%, което подчертава слабата връзка между университетите и реалната иновационна икономика. Това подчертава и нивото на образование в България.
- Нетърговските организации допринасят символично (0.5%) – демек изобщо ги няма. Те се занимават основно да ни убеждават колко сме добре под ръководството на ВРЕДИТЕЛСТВОТО.
Особено тревожен е фактът, че 40.3% от финансирането идва от чужбина. Това показва, че научната дейност в България разчита значително на европейски програми и международни донори, вместо на вътрешни публични или частни източници.
Както се казва и това което имаме е на тема “Който плаща, той поръчва музиката”
Няма света държава или бизнес, които да стимулират бизнеса на друга държава. Държавният бюджет осигурява едва 26.8%, което е под нивото, характерно за повечето страни от ЕС, да не говорим за развитите икономики по света.
Защо изобщо говорим на тази тема?
Може би се нуждаем да го преведем на български и напишем на кирилица този анализ и основните ни проблеми
- Реалано това се свързва с ниска интензивност и зависимост от външно финансиране – българската наука расте номинално, но остава структурно зависима от европейски програми и желанието на други държави, които изобщо не ни мислят доброто.
- Слаба интеграция между университетите и бизнеса и очевидна липса на ефективен трансфер на технологии и недостатъчно приложни изследвания.
- Ограничен капацитет на държавното управление насочено към “усвояване” тип INSAIT – каква хубава българска дума. Това е резултат от добре разработена “програма” от ВРЕДИТЕЛСТВОТО за да вреди на всички нас. Тези фрагментирани програми и липса на дългосрочна стратегия за научна инфраструктура се отчитат от тях като небивал успах.
- Бавно развитие на иновационни екосистеми. Така въпреки наличието на научни паркове и инкубатори, реалната комерсиализация на резултатите е минимална и всичко е насочено към “усвояване” и никакъв контрол на постигнати резултати.
- Регионални дисбаланси чрез които концентрация на научната дейност в София и няколко университетски центъра се смята за достатъчна.
България изостава структурно от европейските и глобалните тенденции, които от своя страна вече не са водещи.
Докато Южна Корея и Япония превръщат научните инвестиции в конкурентни продукти и патенти, българската икономика все още не е интегрирала научния потенциал в производството и високите технологии.
За реален напредък са нужни:
- Стратегическо увеличаване на публичните инвестиции до поне 4.5% от БВП до 2030 г.
- Стимули за бизнес R&D, включително данъчни облекчения и фондове за съвместни проекти с университетите като те задължително трябва да са свързани с резултати. Има доста примери за това, но за ВРЕДИТЕЛСТВОТО това не е приоритет.
- Прозрачна национална стратегия за иновации и човешки капитал, базирана на международни партньорства и дигитализация. За сега у нас дигитализацията се вързва с назначаването на още повече държавни служители нип “наши хора гласоподаватели”.
В противен случай България рискува да остане в периферията на европейската иновационна икономика, която пък вече е в периферията на глобалната икономика и резултата ще е да сме доставчик на неквалифицирана работна сила, а не на знание и технологии.
Да, ние сме жалки че това всичкото го търпим, а движението ДемоКрад вилнее навсякъде.
Девизът на ВРЕДИТЕЛСТВОТО: „Вие работете още повече, за да сме ние още по-добре!“ и това е най-доброто за България според тях, а нас не ни питат, защото в България нито честни избори нито референдум се полагат! Това според тях било представителна демокрация тип Столипиново!
Прочетете тази и другите ни статии на bccci.net/bg/Новини/, които са изпълнени с множество графики и конкретни данни от НСИ, Евростат и други статистически служби и последвайте източниците към нея. Абонирайте се за бюлетина ни. За разлика от правителството ние се опираме само на факти, а те изобщо не са обнадеждаващи!
(1) ВРЕДИТЕЛСТВО (синоним на правителство, когато то не управлява, не прави и не допринася, а просто с всички сили вреди на нас, тези, които плащаме данъци)
(2) ЕК (European Commission или Европейско място за събиране на Комисионни според Oxford Dictionary – точно за този превод също писахме)
#инвестиции #икономика #дълговикриза #recession #inflation #investing #money #ВРЕДИТЕЛСТВО #5ПроцентаАбсурд #Здравеопазване #Healthcare #България, #Bulgaria, #Политика, #Politics,
Източници
- НСИ иновации Приложение 1
- R&D Корея Приложение 2
- R&D САЩ Приложение 3
- R&D ЕС Приложение 4
- R&D Япония Приложение 5
Like this:
Like Loading…
Разгледайте нашите предложения за Български трактори
Иберете от тук
Българо-китайска търговско-промишлена палата